1.II.125(1989)г.
София
ОГЛЕДАЛА ЗА ОБРАТНО ВИЖДАНЕ[1]
Или Сага за Сините Птици
(ескиз за игрално-анимационен филм)
(В илюстрования, цветен вариант, тук има илюстрация – шофьор в профил кара автобус, в огледалото се вижда как той спи, а през прозорците се виждат лицата и фигурите на Вечните Любими...Отдолу има надпис: "Аз на твоя бус няма да се кача никога! (един роднина...)"
- Ти ще се побъркаш от четене! - хлипа майка ми. - По 18 часа на волана! А когато вляза в стаята ти - все четеш...
- Нищо подобно, той отдавна се е побъркал... - подава се дяволчето Фют[2] от раницата ми с резервните части. А що се отнася до спането, той си отспива на волана. Не съм ли прав?
- И кога живееш? - проплаква пак мама.
- В салонното огледало! - обажда се Палечка. Аз съм я настанил в лодчица от лале, в една чиния...
Ето ме пак на кормилото. Моят автобус бълва грамади от пушек и през мистичната им мъгла се разиграват фантастични сцени. Палечка спи в своето листо от лале между ламарините на челното, за да й е топло, а Фют се катери и спуска по джунглата увиснали проводници под арматурното табло. Чудното е как автобусът не се разглобява, а все още върви...
Изведнъж спирачката забива и пътниците се изпотъркалват за пореден път. Палечка изхвръква и се превърта няколко пъти на Салонното Огледало за Обратно Виждане. Фют е изскочил през прозореца и се върти на лявото огледало, а после бърже прескача на дясното. Те са негово владение. От челния удар в един камион се е повредило челното отопление и прозорците бързо се покриват със скреж, замъгляват се. Палечка ги чисти отвътре, а Фют - отвън. И през опрозрачнените места в огледалата, които също се чистят от моите приятелчета, аз виждам удивителни сцени.
Отляво фучат автомобили с римски сенатори, конквистадори, индиански вождове, паши, нацисти, неандерталци, горили, динозаври! Носят се и надути боляри, помешчици, чорбаджии; а зад воланите - кочияши от всички епохи... Диво надпреварване, блъскане, произшествия, катастрофи! Вадят се съответни оръжия и влизат в действие... Вой на сирена - всички спират вдясно. Минават римляни на мотоциклети и Нерон с делегация. Стълпотворението продължава. Пак сирена и спиране - аги с фесове на мотоциклети и делегация на султан с харема му... Пак суматоха и клаксони - и отново делегация: този път кучета на мотоциклети и тигър в лимузина.
Аз, разбира се съм роб от галера на волана - с топуз и вериги. Палечка търка Салонното Огледало и аз виждам как прекрасните българки, които се качват в автобуса ми с нормалните си облекла, както по-рядко и чужденките, в огледалото се превръщат във Вечните Любими на всички времена: Афродита, Евридика, Пенелопа, Нефертити, Сита, Радха, Дамаянти, Беатриче, Лаура, Елоиза, Серафита, Конхита, Жулиета, Елена - жената, която не съществува[3]... С влизането на Йовковата Албена, египетският роб на волана е довършен - автобусът получава електризация... .Един по един, одухотворени мъже сред пътниците се превръщат в Одисей, Орфей, Данте, Петрарка, Абелар, Ехнатон, Рама, Ромео... Гледайки Вечните Любими, те въздишат и се взират във вечността. От тях избухват пламъци, песни, звезди и вселени, епохи.
- Виждаш ли - казва ми Палечка, - те всички са тука! Всеки един от тези студенти, шлосери, войници, учители и ученици не е ли бисер на човечеството, затворен в мидата на неизвестността? Кой е онзи, който ги
вижда истински, освен моето Вълшебно Салонно Огледало?...
Робът отново заспива, пребит от преумора и вълнения, както спи всеки шофьор у нас - на волана, в движение... Всеки един от великите мъже на древността и духовната история на човечеството става, влиза в египетския роб - и на всеки червен светофар или на спирка, докато е спрял за една минута, робът бива отнасян от съответната Вечна Любима в нейното царство, където Тя го дарява с всичко, на което е способна жената от миналото.
Но на всяка спирка отвън се разпорежда Фют. Там се блъскат да влязат в автобуса тълпи от всички исторически епохи - предимно парии, граждани и селяни от средна ръка; роби и крепостни селяни и робини с по десет чанти в ръцете... Испанци току-що са излезли от зрелище на борба с бикове; римляни - от гладиаторски битки; рицари и тълпи плебеи - от турнири... И всички искат да влязат в автобуса на пристъпи, особено на "Орлов мост"...
Отново сирени, пак делегаци - минават палачи на мотоциклети и лимузина с Великия Инквизитор.. А на всяка спирка се блъскат, със съответните звуци, и тичат насам-натам босяци, просяци, фокусници, кебапчии, ядачи на пуканки и цъкачи на слънчоглед, овце, говеда, носорози, трудещи се. Когато в душния автобус възникне кавга, шофьорът пуска по уредбата запис на котки и кучета, които се бият, лаят и врещят с всичка сила – и публиката се смее, смеят се даже и скаралите се...
- О, това не е всичко! - Палечка пак чисти Салонното Огледало. Изведнъж всеки пътник и пътничка сега са същества от Вега, Алтаир, Алгол, Алдебаран, Албирео, Сириус, Процион и пр.... Голи и прегърнати – като всички обитатели на Вселената... Цяла сага за Бъдещето!
[1] Тази идея за фантастично разказче, както и всички останали от този вид, са написани и изпратени във вестник "Орбита" през 1989-1990 г., когато авторът е е шофьор в градския транспорт. По същото време текат и много лични и фундаментални осияния от Елма, като някои от тях са дошли направо на волана, в движение. Така се диктува, например, осиянието "Циници и романтици" от 16.XII.1989 г. по молба на приятел в кабината, което е забранено, и записва диктуването в подскачащото возило… Колкото и да е странно, фантазиращият не е допуснал ПТ-произшествия по своя вина, дори и когато е работел по две смени...
[2] Персонаж от книжката "Ян Бибиян" от българския писател Елин Пелин
[3] По едноименното заглавие на разказ от Иво Андрич