22.III.125(1989)г. 
София

МАЛКИЯТ БРАТ И 13-ата ВРАТА

Малкият Брат почнал да търси къща в столицата с 13 стаи.  Той още не знаел, че сам човек тука не може да притежава повече от 3-4 врати,   освен ако не е много лош.  Взел си стая под наем за 70 лева и почнал да работи като хамалин на гарата. Малко по малко,  почнал да вкарва врати в стаичката си и, не щеш ли, монтирал ги всичките! Хазяйката му дигнала страшен скандал, а също и наема, при условие, че като напусне, няма да има врати. Съседите се чудели защо му са толкова врати и вече го мислили за пълен хахо,  когато той взел,  че сложил на квартирата си табелка: "Студия "Бояна" - продукция "Малкият брат и 13-та врата"... Представил и една фалшива бележка на домоуправителя и кварталния,  но с такава табела можело да се мине и напълно без бележка. Демек, тука ще идват много хора,  не се чу­дете. Хазяйката му дигнала наема още повече.

 А децата от махалата полудели! Те помагали на Малкия Брат от сутрин до вечер (сега "директор на продукция"...) и щастието им нямало  граници. Скоро "директорът" се снаб­дил, за парлама, и с един статив и една развалена камера модел 48-а - и всичко било готово.  Властите въобще не се интересували повече, като видели толкова голяма и лъскава табела; пък и да имало нещо,  в края на краи­щата днес всичко, което не е забранено,  е разрешено...

Малкият Брат, заедно с децата, почнал да монтира табели и на всяка от на 13-те врати, но с най-странни надписи.  Тук не може да се каже нищо за тях,  за да не открадне някой идеята...  На една от вратите,  например,  пишело нещо като "Райска градина без Змия",  на друга - "Остров Борнео",  на трета - "Звездата Сириус" и пр, Под всяка табела имало по една бележка на пишеща машина,  например: "За комисии, което не подписват шумни и вредни проекти"; "За естрадни певци и певици, които не грачат";  "За редактори и кинаджии, които не приемат фантастика за ракети, битки и чудовища"; "За туземки, които ни разпознават"  -  пр., пр. и пр. Сценарият още не бил доизкусурен и Братът постоянно сменял табелите и бележките. Имало и такава бележа: "За кандидати с най-малки доходи". Е - в това царство децата влизали без проблеми!

Филмът бил вече много напреднал. Всички разбрали това и се дивели на аниматори и оператори, понеже, като отвориш някоя врата, вътре се виждали какви ли не планети и вълшебни царства!   Но не всеки можел да отвори врата - те се отваряли с вълшебни заклинания, а различните зак­линания имали сила, само ако човек не употребявал извън студията определени фрази и епитети и не вършел разни гнусни неща в живота си. Например,  кандидатите за участие, които имали навик да ругаят и псуват,  никога не можели да отворят Шестата Врата, дори и да знаели заклинанието. И да я отворят – виждат само стена. Търгов­ски работници или техни началници, които употребяват думичката "няма" или постоянно лъжат и вдигат цените, в никой случай не можели да отворят Осмата Врата; а нещастниците, които обичат да казват "Не си прав" и да дават акъл, били безсилни да отворят 11-ата. Там пишело: "Врата към Всички Вселени". Ония, които употребявали думичките "само моя" или "само мой" или си спели само вкъщи, не можели да отворят 12-ата Врата и да влязат в епизода на Вечно Младите и Красивите. Имало и такива, които гледали само своята изява и издавали само своите книги – те за нищо на света не можели да минат през Седмата Врата.

Ей такива странности на сценария... Но възрастните не се впечатлявали особено, понеже било явно, че на вратите има големи екрани и при пипане даже се усеща стъклото... Ако успееш да бръкнеш с ръка и тя премине, казвали, че това е холография.  Как децата и неудачниците влизат свободно през тия екрани и после се връщат, никой не се замислял. То кинотриковете са безброй и сигурно и това влиза в сце­нария. В края на краищата, фактът че децата и неудачниците се връщали от репетициите с приказните светове и планети с по нещо много интересно или вкусно в ръцете си, се обяснявало по същия начин... Просто, този продуцент е с голям бюджет, нищо че е наел такава барака... Нали всички с накривени барети са малко смахнати...

Усложненията почнали от 13-та врата, на която имало табела "Страш­ният Съд". Лошото е, че много граждани със зъл нрав или големи доходи почнали да изчезват от къщи или от службата, а студията вече имала 5 шарени коли с пъстри надписи. Потърпевшите се явя­вали също тъй внезапно, както били изчезнали, и разправяли врели-некипели за някаква си 14 и 15-та врата вътре в 13-ата, за някакви си ужаси и пр.  Лошото било че имали и рани и белези, но те изчезвали само за няколко секунди след излизането от продукцията. Болките обаче оставали за по-дълго време, но нямало начин някой да бъде обвинен.

Скоро Малкият Брат променил сценария в този пункт и 13-а врата поч­нала да работи по-внимателно. Пак се оплаквали от нещо,  но нямали конкретни спомени. Почти всички столичани, които взимали високи наеми,  поч­нали да сънуват кошмари,  в това число и хазяйката на Малкия Брат. Кой знае защо,  един ден тя опростила наема на квартиранта си и веднага могла да влезе през Втората Врата. След три дни  излязла  оттам неузнаваема - вече никой не можел да й даде годините. То бива грим и дегизировка, но тялото... Един ден тя пак влязла там - и оттогава вече никой не я е виждал.

Та с тоя номер, Малкият Брат вече отдавна не плаща наем. Изчезнал е и кварталният... Никой не го издирва, защото тия, които се занимават с издирване, също ги няма в града и по домовете им...